Каквото е окото за тялото, това е и умът за душата ╫ Йоан ДАМАСКИН
Богослов и песнописец, монах от обителта на св. Сава Освещени, ревнител за православието в битката с иконоборците, Йоан Дамаскин се популяризирал със съставянето на догми, от които изключително незабравим е пасхалният канон. За своите високохудожествени умилителни песнопения го нарекли Златоструен.
Главната заслуга на св. Йоан Дамаскин е създаването на теорията на църковното пеене. Той разделил църковното пеене на осем гласа или музикални тоналности (ладове). Като практическо приложение на теорията за църковното осмогласие е прочут трудът на Дамаскин " Октоих ".
(John of Damascus, icon from Damascus (Syria), 19th c.)
За индивида
Така Бог основал духовната същина, т.е. ангелите и всички небесни чинове, защото ангелите, без никакво подозрение, имат духовна и безтелесна природа; безтелесна, само че спрямо грубостта на материята, защото само Божеството е фактически нематериално и безтелесно. Освен това Бог основал и чувствена същина, т.е. небето, земята и това, което се намира сред тях. И по този начин Той основал първата същина сходна на Себе Си, защото рационалната природа, постижима единствено с разум, е сходна на Бога. А втората същина основал много отдалечена от Себе Си, защото тя е изцяло налична за сетивата. Но трябвало - както споделя богоречивият Григорий - да възникне и комбиниране сред двете същности - пример на висша мъдрост и величие във връзка с природите, като че ли някаква връзка сред забележимата и невидимата природа. Казвам: " трябвало ", като имам поради тук волята на Твореца, защото тя е най-съвършеният правилник и закон. И никой не ще каже на Твореца: " Защо си ме основал подобен? ", тъй като грънчарят има властта да създава от глината си разнообразни съдове, с цел да явява мъдростта си.
По този метод Бог основава с ръцете Си индивида от забележима и невидима природа по Свой облик и сходство. От земята Той основал тялото на индивида, а рационална и мислеща душа му дал със Своето вдъхване. Това и назоваваме облик Божий, тъй като изразът по образ означава рационален и талантлив със свободна воля, а по подобие означава оприличаване на Бога в добродетелта, доколкото това е допустимо за индивида. Душата била основана дружно с тялото, а не, както празнословел Ориген, че сякаш първо била сътворена душата, а след това - тялото.
И по този начин, Бог сътворил индивида непокварен, прав, обичащ положителното, свободен от скърби и грижи, декориран с всяка добродетел, изобилен на всички богатства, като че ли втори космос - микрокосмос в макрокосмоса - като нов ангел, покланящ се на Бога, сътворил го разбъркан от две природи, съзерцател на забележимото създание, проникващ в тайните на умопостижимото създание, царуващ над това, което е на земята, и подчиняващ се на небесния Цар, земен и небесен, краткотраен и вечен, забележим и умопостигаем, нещо приблизително сред великолепие и нищожество; основал го по едно и също време с дух и плът: с дух - по берекет, плът - поради гордостта; дух - с цел да остава неизменим и да популяризира Благодетеля, плът - с цел да страда, и като страда - да помни кой е, и като се възгордява, да се вразумява; основал го живо създание, което се насочва тук, т.е. в сегашния живот, и което се преселва на друго място, т.е. в бъдещия век; основал го - о, лимит на тайната! - по силата на присъщия му блян към Бога да се трансформира в Бог; само че се трансформира в Бог в смисъл на присъединяване в божествената светлина, а не че минава в божествена същина.
Създал го непогрешим по природа и свободен по воля. Казвам: " непогрешим " не тъй като не е бил схватлив към прегрешението, тъй като само Божеството не е налично за прегрешението, а заради това, че опцията за грях се съдържала не в природата му, а по-скоро в свободната му воля. Това значи, че той имал опция да обитава и да преуспява в положителното, получавайки подпомагане от страна на божествената берекет, както и да се отвръща от прелестното и да се озове в злото заради това, че има свободна воля, и по Божие допущение. Защото това, което се прави по насила, не е добродетел.
Душата е жива, елементарна и безтелесна същност; по природа невидима за телесните очи; безсмъртна, талантлива с разум и разсъдък, нямаща избрана форма; работи благодарение на физическото тяло и му придава живот, напредък, сетивност и мощ за раждане. Умът принадлежи на душата не като нещо друго, настрана от нея, а като основна част от самата нея. Каквото е окото за тялото, това е и мозъкът за душата. Душата е самостоятелна, талантлива със способността да желае и да действа; подвластна е на изменение, а точно, на изменение от страна на волята, както е присъщо на сътворено създание. Душата е получила всичко това естествено по благодатта на Създалия я, по която е получила и съществуване, и избрана природа.
Из Точно ревю на православната религия, Преподобни Йоан Дамаскин, изд. Славянобългарски монастир Св. Вмчк Георги Зограф
Източник:
Изображение: John of Damascus, icon from Damascus (Syria), 19th c., attributed to Iconographer Ne'meh Naser Homsi, commons.wikimedia.org
